Цифрите са факт, но бих желал да ви споделя нещо по-важно:
“Как думите се подкрепят с дела?”
/аналогията с цитата на Левски не е случайна/
> Вдъхновението
Денят е сряда и всички “масмедии” отразяват поклонението пред Трифон Иванов, железния централен защитник от САЩ 94. Е, може би фактът, че освен сряда е и ден втори от обявяването на грипна ваканция във Варна ми помогна да не попадна в клопката на динамичното ежедневие и не пропуснах да погледна към паметните събития и личности на утрешния ден. Да, признавам, бях забравил за деня символ на саможертвата, за подвига на Апостола. Съвестта звучно ме зашлеви, а амбицията ме накара да се реванширам пред себе си. Реших, трябва да подготвя достоен пост.
> Анализ на средата
В света на социалните общности има един лидер - Facebook! Google Plus e най-близкият до него конкурент, но все още е само теоретична алтернатива, въпреки безспорните си предимства. Така е, инерцията на масата често е определяща. Та проверката на съществуващите във Facebook сайтове изведе следните три лидера:
- Васил-Иванов-Кунчев-Левски - около 13 хил. лайка на страницата / профила
- Васил-Левски - 12 хил. лайка на страницата / профила
- Комитет "Васил Левски" - 11 хил. лайка на страницата / профила
> Колажът
Необходимо бе да разработя колаж, който да внася нов момент, който да разширява акцента и да обогатява информационното съдържание. В миг на искренно преклонение, ако сърцата ни са отворени, не можем, нямаме право нехайно да пренебрегваме мъката на една майка, подготвила и пожертвала синовете си за това, което днес имаме възможността да наричаме Родина. Е, идеята започна да се оформя - майката Гина Кунчева и синовете й на подходящ фон.
> Проблеми
В разработката на всеки колаж е определящо колко и какъв снимков материал е наличен. За щастие разполагах поне с абсолютния минимум - една снимка на Гина, една снимка на Васил с брат му Христо и една портретна фотография на най-малкия син - Петър.
Следваха нормални операции като селектиране и изчистване на фона, заличаване на ръката, положена от внука на рамото на Гина, прехвърляне и оразмеряване лика на Петър от единствената му снимка, настройване нивото на шума, цветовото насищане и осветеността. За фон разположих дома на героичното семейство. Накрая добавих посланието и колажът бе формално и съдържателно готов:
> Разпространение
Публикувах колажа в Google Plus профила ми в 00:01 на 18 февруари. Да, това противоречи на правилото, че публикация не се споделя през нощта, още повече пък в четвъртък, НО поех риска поста да остане “невидим”.
Публикувах линка към колажа от Google Plus и в личният си Facebook профил. По този начин имам възможност да следя броя преглеждания, а не само “харесванията”.
Всички сте чували, че “никой не е пророк в собствената си страна”. Факт, съзнанието ни често се изправя пред ограничения, които предвид моментното ни състояние му е невъзможно да надскочи. За да избягна подобни ограничения потърсих разпространение и в други Facebook профили/групи.
> Резултати
В работата си, а и в личните ми контакти откривам, че за повечето хора успехът на публикацията се определя по броят харесвания /лайкове/. Този критерий е наистина важен, но само на пръв поглед. Много потребители имат своеобразна мисловна архитектура и след като не са лайкнали не означава, че не са възприели информацията или се отнасят негативно, НЕ, просто не натискат бутон LIKE. Причините са много и ще са предмет на отделна статия, но нека говорят цифрите /към 23 часа/:
И така, изводът е, че постът е бил харесан само 23 часа след публикуването му от 834 души и споделен от 119, като не отчитаме повторните споделяния. Много по-значима обаче е информацията относно броя показвания. Именно това трябва да е водещ ориентир за всеки публикуващ, защото показва до колко души е достигнало посланието му. В този случай постът е разглеждан от
2 153 души!
За финал ще споделя с Вас някои от коментарите:
“Настръхваш, когато четеш това и сърцето ти се свива. Поклон!”
“Поклон и признателност! Не трябва да допускаме да се забравя!”
“Самата тя пада в жертва на Свободна България!”
“Много от нас не знаят трагичната съдба на майката и Петър след освобождението. Унизявани и мизерстващи.”
"Признателният български народ се е ''отблагодарил'' на тази велика жена. Тя и сина и Петър умират в бедност и мизерия."
"Обесен бе, но нивга не умря! Поклон, Апостоле!"
Ето как се създаде нов, информационно богат и автентичен колаж, който вече циркулира в Интернет пространството. Родолюбието изисква дела...
